С помощта на няколко дами от задругата на майсторите, си изработихме собствени мартеници. Сина ми си избра напъпило клонче, с бели и червени пъпки. Аз си избрах човечета Пижо и Пенда. С изненада научих, че всъщност това са били характерни имена за региона, в който първо са се появили, а в други региони са наричани Рачко и Дешка-също популярни имена за региона.

В неделя с гоямото ми дете, посетихме работилниците за мартеници на Национален етнографски музей - БАН/ National Ethnographic Museum - BAS.

Мартениците са обредна магия, която се придобива, когато преждата пренощува под определено цвете. Прави се винаги като подарък и се дава на семейството, с пожелание за здраве и благополучие. Слага се на в дома, близо до вратата. В миналото се е слагала и на животните.

Разказаха ни много интересни легенди за баба Марта; за смисъла на пролетните обреди; за почистването на къщата преди първи март; за махането на всичката прах; почистването на къщата и изнасянето на всичкия боклук извън къщата. Вярвало се е, че в праха се крият лоши домашни духчета.

Разказаха ни още за паленето на огън от боклука, от най-младата мома и прескачането му за здраве от децата; за слагането на червени дрехи и червени черги на първи март, за да бяга лошотията от дома и да се зарадва баба Марта, за да има хубаво време.

Има много легенди за баба Марта, някои от които са:

Как трите месеца януари февруари и тя, имали по една бъчва вино. Изпили си януари и февруари техните и като ожаднели, изпили и на баба Марта виното. Като разбрала, баба Марта така се ядосала, че задухали ветрове и бури.

Според друга, тя имала двама съпруга-като погледнела единия, който бил красив, се усмихвала, а като погледнела другия, който.бил с кални обувки, се ядосвала и се разваляло времето.

Интересно ми е вие какви легенди знаете за Баба Марта?

И последно – ще има една прекрасна изложба в Националния етнографски музей на БАН за мартеници. Ще бъдат представени мартеници, изработени от кръжоци по етнография в училища и читалища, създадени от Лозинка Йорданова. Тя създава първия кръжок по етнография в Националния дворец на децата. Всъщност е и любимата ми писателка за деца, която така увлекателно разказва за митовете, легендите и обредните ритуали в българските празници. Наистина те кара да се влюбиш в българските традиции и обичаи.

11406948_10204483602912404_2809554909119187052_n

Автор на статията: НИНА ПАМУКЧИЕВА

Монтесори педагог, организатор на събития, създател на образователна платформа www.manina.bg, майка на две деца

Етикети:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

свързани публикации