Къмпинг – част I

По книжката направихме и повече от час онзи ден рисуване на английски след вечеря на фенерчета: аз прерисувам рисунката, децата оцветяват с пастели. Всеки морски обитател е на една картинка, за да се затвърди лексиката.

Тази книжка е втората, която избрах от Американския център на Столична библиотека на английски.

Има доста информация за косатките, поднесена разбираемо за децата: как дишат, къде живеят, рисунките са хубави и лесни за прерисуване, разказват и малко бебе орка, как се е родило, коя е майка му, как се храни, кагато се роди, и как плува плътно до майка си, за да не изостава от стадото, какво може да прави на година, какво вече е усвоило на две години, как общуват помежду си и куп друга полезна информация за китовете убийци.

С него също направихме днес рисуване на английски език, пак прерисувах с молив някои илюстрации и оцветявахме заедно.

 

Енциклопедия морето и енциклопедия на животните: първата ми е любима но я бяха взели от библиотеката, втората е от Читалнята. Обожавам тази поредица енциклопедии, картинките са рисувани, но изключително реалистични и впечатляващи, като живи, с много якри цветове и има част за насекомите, които са в изобилие на къмпинга, и за малка част за морските животни. Енциклопедиите са предимно е за 1, 2, 3 годишни, защото има малко текст, но и 5 г. я харесва.

 

Поредицата за палавия котарак Финдъс и неговия стопанин Петсън е прекрасна, и вкъщи много любима, всички сме ги изчели, но взех тази да я четем пак заради темата за палатката.

Историята е много забавна, написана в типичния оригинален стил на автора, а илюстрациите са живи, с множество движения, които описва котарачето, което е като едно малко дете: любопитно, пълно с енергия и искащо всичко да види и пипне.

И така един ден Петсън търси нещо на тавана си, а котарачето вижда един зелен цилиндър и започва да си играе с него. Петсън търпеливо обяснява, че това е палатка и я разпъва да я покаже на Финдъс, и всъщност си спомня колко е приятно да спиш на палатка и как не го е правил от години. Двамата се разбират да отидат на дълга разходка до езерото, където той да изпробва новото си изобретение, а именно риболовен лък. Но когато тръгват с целия багаж, котето започва да дразни кокошките, че те не могат да дойдат. За да има мир Петсън опъва палатката в двора и кокошките се настаняват в нея, а двамата с котарачето отиват до езерото за риба, където Петсън почти хваща огромна щука, а котарачето хваща костури. Когато се връщат уморени, си правят огън, вечерят до пътеката и има едно чудно послание, че няма нищо по-хубаво от чаша кафе и приготвена на огън храна след цял ден сред природата. Котарачето се учудва, че Петсън не го знае, а той отговаря, че никога не му е оставало време просто да се разхожда и все е бил зает.

Финдъс решава да спи в палатката, но после му става самотно и вика Петсън да му прави компания. Следва на сутринта една смешна случка със съседа им Густавсон и накрая закусват навън на съседния хълм.

Прекрасна история как в ежедневието си може да имаме и големи приключения и малки такива, като просто да се разходим до хълма и да закусваме там.