„Бяла приказка“ на Валери Петров
Ако книгите са скъпоценни съкровища, произведенията на Валери Петров блестят като ярки рубини със своите приказки, песни и вечни общочовешки послания, написани на достъпен за децата език.
Обичам книгите му, защото работят на няколко нива, има шеги в тях, на които децата се смеят, и макар, че нямат картинки и са доста дълги, дори успяват да задържат интереса на двегодишното, заради животните и песните. Не чета цялата приказка на един път, а по малко в рамките на няколко вечери, говорим си кой какво предполага, че ще стане и чакаме следващата вечер, за да видим кой е бил прав.
„Бяла приказка“ е първата от „Пет приказки“ на Валери Петров, писани по една за всяко пръстче на детската ръчичка. Това издание е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ , с илюстрации на Милена Вълнарова, на издателство „Лист“.
Валери Петров рисува с думи една зимна картина, пренася ни в преспите горе в планината, където има една метеорологична станция, един метеоролог и едно еленче. Създавайки „приказка в приказката“ разказва една пленителна история за приятелството и за изпитанията пред него, през очите на четири горски животни: еленче, мече, лисиче, свраче, един тъжен и голям метеоролог, котето Мачо и Ванчо от 3 „б“ клас.
 
Историята започва с Ванчо, който е скрил своето коте в раницата си на училищната ски екскурзия в планината, за да го покаже на приятелите си. Но котето му е ядосано и избягва от него, защото, съгласно неговата песничка, Ванчо не се е държал добре с мъркащото си приятелче:
 
„Да те щипе, да те скуби,
да ти сипе думи груби! ….
Да те мята, да те мачка,
да те смятаза играчка!“
 
Котето се запознава първо с еленчето, а после и с останалите горски животни, а накрая и с метеоролога, като животните искат той да го вземе при себе си и да остане да живее при тях.
Има хубави факти за различните животни, например, че лисиците винаги имат повече от една дупка на леговищата си, откъдето да избягат, ако им се наложи, че мечките спят летаргичен сън зимата, че свраките обичат да крадат лъскави неща.
 
Много ми хареса частта, в която котето иска да научи горските животни да играят на градски игри. Преди това горските животни обясняват как се играе на „ритнишишарка“ и на „прескочипънче“, а котето обещава да ги научи на „дама, на криеница, на стражари и апаши, на кралю-порталю, на рими, на панделки, на топчета, на статуи…“ Научава ги и как се брои на криеница „Ала-бала-ница, тур-ска пани-ца — ой-гиди Ван-чо, наш капитан-чо!“, докато обяснява на мечето да жуми и да брои до 100, а те да се крият.
 
Всичко върви забавно, докато изведнъж Ванчо идва почти разплакан и разчорлен да търси котето при метеоролога, като го вика по име с цяло гърло „Мачо!“, но когато обяснява, че си търси едно малко рижаво коте, метеоролога го провокира да си намери друго коте, защото все пак „котета колкото щеш“, но Ванчо е категоричен, че „то не е обикновено коте, то ми е приятел!“ и вече наистина разплакан продължава да го вика с пълно гърло.
Животните и метеорологът решават да изпитат Ванчо, като първо му изпрашат мечка стръвница, която го уплашва, но той преодолява страха си и казва: „Няма да се връщам, там е котето ми!“ и продължава да го търси. За второто изпитание животните се преобличат като призраци и отиват да го плашат, Ванчо много се уплашва, но побеждава страха си и ги разгонва, с думите че „Котето е негов приятел и двамата се обичат.“
 
Последното изпитание го прави метеорологът с неговата прогноза за времето – студ, вятър, завалява сняг и настъпва голяма виелица, и въпреки, че крачките му стават по-бавни, Ванчо продължава да крачи.
Последна идва умората, за която метеорологът шепне в своята фуния: „…Стига напрягал си детските мускули! Колко по-силни от теб са напускали боя с врага в резултат на умората…“
Ванчо обаче пак продължава, стресвайки се и викайки: „Махай се уморо! 
Тогава котето се изплъзва от животните с думите: „Стига сте го мъчили, той вече се доказа!“ и скача в прегръдките на Ванчо с думите: „Аз съм тук!“
 
Накрая става ясно кой е бил изпитвания и кой е било важно да разберем дали заслужава такъв приятел, но кой е бил наистина ше разберете като прочетете книжката.
 
Книжката за мен е истинска класика в детските произведения, и темата за приятелството я нарежда в книгите, които ще си купя за личната си библиотека и бих препрочитала на децата си често. Защото както казва Валери Петров „Приятелството не е „Хайде да си поиграем“ или да използваш транзистора на приятеля си. То е…“.
И тук не ни дава готови отговори, ние сами трябва да си ги извлечем от книгата, от опита си и от живота.
Защото „истинските приятели не се намират на всяка крачка.“
 
Да разберем дали някои ни е приятел е „много мъчно“, все пак има „барометри на приятелството“, но те са „големи и тъжни“. Понякога е лесно да се запознаем и да кажем, че ще станем приятели, ама първи. А дали ще останем такива, само времето ще покаже. И може да сме обидени и ядосани, и да са ни казали груби думи, и дори да са ни „настъпили по опашката“.
Въпреки това в живота си заслужават всички усилия да имаме поне един такъв пръв приятел до себе си.
 
Внимание, следва „дълго и тъжно“ стихотворение, което „не е детско и не е за животни:
„Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня, да те спаси;
пръв и без да се запита,
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!“
 
 
 
 

 
От днес ще правя по едно ревю на любими вкъщи детски книжки на български и чуждестранни писатели, посветени на най-светлия празник в годината – Коледа.
И така, понеже в Детски център на Столична библиотека в момента тече #седмицанаастридлиндгрен – великата шведска писателка, започваме с нейния коледен подарък за всички деца по света, които обичат червенокосото момиче с лунички и различни чорапи, а именно „Пипи организира похищение на коледната елха“, издателство ПАН, 23 страници, с меки корици, на цена 4.50 лв.
 
🎄 Книжката е една чудесна детска история за даване, за учтивост, за приятелство и за готовността и желанието да помогнеш, дори и на непознат, за коледните шведски традиции и за онази изначална доброта в душите на децата, която се надявам да остане в сърцата им завинаги.
🏠 Накратко историята започва с Пипи, която организира похищение на коледната елха🎄, което обявява с табела пред кметството с типичния й разкривен детски почерг. Бележката е пълна с правописни грешки, но децата цял ден я сричат и успяват да я разберат и вечерта се събират всички пред Вила Вилекула, но къщата за тяхно голямо разочарование е тъмна и празна. Една тълпа деца, много огорчени и едва сдържащи сълзите е на път да се разплаче, когато децата откриват червена следа от бонбони🍬🍬🍬🍬, която води зад къщата, където ги чака г-н Нилсон🐒, маймунката на Пипи и най-прекрасната коледна елха, обсипан с „големи дебели свещи🕯️🕯️🕯️, които осветяват цялата градина, грамадни джинджифилови курабийки, грамадански карамелени пръчки и най-разкошни бонбони, увити в хартия“.
🎄 Децата наддават радостни възгласи и след малко откриват една червена глава да се поддава от една великолепна снежна къшичка, с прозорчета, която са построили Пипи, Томи и Аника, и вътре в която в средата ги очаква горещ шоколад и торти🍰. Пипи поглежда навън и вижда едно момченце, новото й съседче, което гледа тъжно през оградата, излиза и поканва непознатото дете, което е така привлечено от красивата елха и много иска да се присъедини, но се срамува и страхува, защото не познава децата и очаква, че те няма да го пуснат. Тя категорично го придърпва вътре в колибата, и скоро той седи на пода с другите деца и за „оная буца в гърлото му просто вече няма място, а очите му грейват като свещите на елхата“.
🎄 Историята продължава с едно куче, което според Пипи говори на чист „шведски“, като й разказва „как е гладно и му е студено и много би се радвало да стане нейно куче“. Пипи ги приютява и нахранва и него, и двамата се търкалят весело в снега, докато то не е „едно тъжно и гладно черно куче“, а вече е едно весело нахранено бяло куче, което се радва от сърце на Пипи, тича и се шмугва ту навътре, ту навън в снежната бяла къщичка.
🎄 След това децата решават да си направят пързалка на най-стръмния склон- покрива на Вила Вилекула, а горе гледката е така красива елхата се вижда много по-добре, с многото пакети по нея и сърчицата на децата потръпват какво може да има в тези пакети. След това децата танцуват, хванати за ръка около елхата и пеят стари коледни песни. Накрая идва най-забавната част- да отворят пакетите като всяко дете трябва да се покатери на елхата, за да си вземе подаръка, а за най-високите маймунката господин Нилсон🐒 помага. И колко прекрасни неща намират: влакчета и кукли, и книги и пъзели, и джипове, и карамелени колачета, и кранове, и още всевъзможни неща.
🎄 Накрая всички Пипи духва свещите и децата тръгват към вкъщи, окичени с джинджифилови човечета, бонбони и знаменца като малки коледни елхички. Пипи им дава по една свещ от елхата, за да си светят по пътя. „Светлините на свещите им се отразяваха в очите им, да, сякаш вътре в тях горяха пламъчета“ , когато се приближиха до Пипи да й кажат благодаря и довиждане, а кучето се прибира на топло, вместо да броди самичко по пътищата.
Желая ви да ви е топло в сърцата и в очите ви да горят такива пламъчета от добри постъпки. ❤️

Ето и няколко книги, посветени на празника и  моят избор на детски книги за Великден:
 
✅ „Великденска книга на българското дете“ на издателство „Парнас“ библиотека „Аз съм българче“ – чудесна книга, събрала в себе си описание на традициите и обичаите за Великден, както и предшестващите го празници като Сирни Заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Цветница. Има много информация за козунаците, за народните представи за Великден, за празничната подготовка, както и обичани истории, повести, приказки и стихотворения на популярни български автори като Ран Босилек, Асен Разцветников, Дора Габе и Елисавета Багряна.
 
✅ „Писано яйце за Великден“ на Светла Ракшиева: книга, която е изключително вдъхновение, в която авторката, етнолог, работещ в Етнографския музей в София като научен сътрудник, е събрала истинска съкровищница от различните начини на изписване и украса на великденските яйца в няколко български школи. Авторката също рисува яйца с писалка с восък по стария и традиционен метод за изписване. В книгата има и съвети и начини как да боядисаме яйцата, как да ги сварим, без да се счупят, как да ги подготвим за боядисване, какви са символите, които са изобразени и какво означават те и как са ги изписвали и продължават да ги изписват днес старите български майсторки на писани яйца. Написана красиво, с много завладяващи илюстрации и снимки, авторката предупреждава, че магията на изписването е заразна, и веднъж започнеш ли, трудно оставяш писалката с восъка. Комплекта с писалка до книгата е от магазин Билла.
 
✅ „Във вълшебната гора: Горската библиотека, Великден в гората“ на издателство Фют, автор Ангелина Жекова. Това е много сладка история за горския Великден, поредицата е традиционно с красиви илюстрации и римувана приказка, съвсем приятна за четене на децата.
 
✅ „Зайчето Питър и големият лов на великденски яйца“ на Беатрикс Потър, издателство Труд. Историята за великденското зайче, което търси и събира яйца всъщност идва от една немска приказка. В тази книжка зайчето Питър разпилява кошничката с яйцата и ги търси в градината, в магазина на свои приятел, в езерото и на много други места, като яйцата кокентно са се скрили под капачета. Много красиви детски илюстрации и кратка приказка, на която децата много се забавляваха да търсят яйцата заедно със зайчето.
 
✅ „Над Ежко за Великден в Гърция“ Това е една книжка, която е написана и илюстрирана от доктор Надежда Савова-Григорова, част от Приключенията на НадЕжко таралежът-хлебар без граници, издадена от Международен съвет на самодейните средища. Историята се развива в Гърция, където ни отново ни среща с таралеж пето Надежко и няколко други животни, научаваме за историята на света Ирина, печата за хляб на Свети Василий, как се правят различни видове сладки хлябове като василопита и цуреки, както и рецептите за приготвянето им.
 
✅  „Великден“ на издателство Просвета е едно старо издание, което взех от библиотеката от 1992 година, в което има събрани най-различни истории, приказки и повести, посветени на празника като Възкресение на Елисавета Багряна, Лазарска песен, Лазарка, както и най-различни български разкази, стихотворения, приказки и песни, посветени на празника.
 
✅ И все пак за същността на празника, а именно Възкресението на Христос, избрах една любима моя детска Библия с картинки от моето детство, за да разкажа библейската история, макар че в повечето книжки има и библейски разказ.
 
✅ Шарен Великден- една книжка която е с такива най-различни пъзели и различни задачи тип открий сянката, нарисувай по картинката, открий разликите и др.

Ако търсите подарък за 3-5 г. дете, а и по-голямо, за детска градина или училище в начален етап, за упражняване на връзката между количество и число, математика и прекрасни илюстрации, препоръчвам с две ръце да разгледате книгите на Издателство „Клевър бук” – книжки за малки герои
 
✅ 1001 животни, които да откриете по света
✅ 1001 неща, които са откритите в града
✅ 1001 неща, които да откриете на село
✅ 1001 животни, които да откриете в морето.
Книжките са с много живи, динамични илюстрации, подхранват детското любопитство и естественото им желание да търсят и да броят, можете да ги използвате за различни теми, защото обхващат доста голямо разнообразие, и са чудесни дори за малки читатели, защото има доста кратки думички, с които да започнат.
Чудесни за подарък и за детска градина и за детски учители. 🌹

Автор: Нина Памукчиева

Дата: 04.07.2022г.