Честита баба Марта!
Традиционно мартеницата е пресукания бял и червен конец, направена от вълна или памук. Цветовете варират, като в някои региони на България се срещат син и зелен цвят. Мартеницата е призната като нематериално културно наследство и е вписана в списъка на ЮНЕСКО.
Ето как ние вкъщи от няколко години правим мартеници:
Необходимо:
Бяла и червена вълнена прежда – оригиналната бяла прежда всъщност е бежава на цвят и лесно се къса, препоръчвам да имате вкъщи няколко кълбета вълнена прежда.
Ножица
Как се прави:
Вземаме кълбото червена прежда и навиваме няколко пъти червен конец, за да стане по-плътна и дебела мартеницата. Със същата дължина правим няколко намотки и бял конец, завързвам на здрав възел двата цвята.
Едното дете държи единия край на мартеницата и ако е достатъчно голямо, усуква на едната страна. Когато е по-малко, само я държи. Аз държа другия край и усуквам на другата страна, като правим това докато мартеницата се получи стегната и не може повече да я усучем. Тогава хващам в средата възела и пускам рязко, като се получават множество пресуквания, колкото повече, толкова повече години живи и здрави, завързвам края и това е, една гривничка отнема около две минути.
Можете да направите помпони, Пижу и Пенда, пискюли, да сложите златна паричка тип пендара, буквичка на детето, като всичко това е прекрасно за по-големи деца и го правим, когато имаме време. Но да подарим по една ръчно правена гривничка от мен и децата на всички близки е традиция вкъщи, която не подминаваме. За гривничките на мъжете слагам повече конци и понякога ги правя от 6 слоя прежда, за да станат по-дебели и по-здрави.
А на вас коя ви е любимата мартеница? Разкажете ми, обичате ли да правите мартеници вкъщи?

Автор на статията: НИНА ПАМУКЧИЕВА
Монтесори педагог, организатор на събития, създател на образователна платформа www.manina.bg, майка на две деца
Етикети:















