Чели ли сте книгата „Как да отгледате удивително дете. Методът Монтесори“?
Книгата е от Тим Селдин, председател на Фондация „Мотесори“, (The Montessori Foundation and Chair of The International Montessori Council) в САЩ.
Преводът е направен от Мис Ина, дългогодишен учител по английски език в Монтесори детската градина Casa dei bambini общност и Монтесори детска градина „Къща на децата“ и професионален преводач, а редакцията от Деси Стоева, основател на Casa dei Bambini. Издател е Книгомания.бг
Ако не сте я чели и имате интерес към Монтесори педагогиката, можете спокойно да започнете с нея като първа книга за метода.
Много разбираемо написана, лесна за четене и изключително практически ориентирана, с много информация за философията, подходяща за прилагане у дома и в детска градина, и с множество нагледни примери и идеи как да обособим и на двета места различни кътове на децата, за да стимулираме развитието им през чувствителните периоди.
Коя е любимата ви книга за метода на Мария Монтесори?
А коя беше първата, която ви запали по методиката?
„Учителка на новото време“ – книга за част от живота на Мария Монтесори, която се чете на един дъх
Дали е коледната ваканция или сте на почивка на море, вечер в леглото, след като децата са заспали, или просто обичате да четете с кафето сутрин, тази книга е толкова интересна и леко написана, че те грабва и не те оставя, докато не я прочетеш цялата.
Аз я взех с мен на плажа. Тъкмо бях завършила първата година от следипломната квалификация по Монтесори педагогика в Софийския универстет и си бях взела изпитите, но когато темата за Монтесори ти е толкова интересна, просто не можеш да спреш.
„Учителка на новото време“ на Лаура Балдини е част от поредицата „Бунтарки“ на Издателство Емас. Книгата е биографична, написана е като роман и пресъздава живота на младата Мария Монтесори в годините от 1894 до 1902.
Книгата ще ви хареса, ако:
Обичате книги за силни, независими жени, които непримиримо следват целите и мечтите си.
Обичате да четете книги за хора, които са се борили за правата на жените – да гласуват, да имат еднакво заплащане като мъжете, да имат равни възможности.
Търсите си нещо леко и ненатоварващо за плажа/ваканцията/почивката.
Харесвате педагогиката на Мария Монтесори и искате да научите нещо повече за тази изключителна жена.
Ако последното твърдение е вярното за Вас, няма да научите много за педагогиката на Монтесори в тази книга. Това което ще намерите в книгата е: Книгата проследява края на студентските години на Мария в университета в Рим, където следва медицина, дипломирането й като лекарка, работата й в няколко болници и клиники, и първите години, в които работи с деца, за които се счита, че са „умствено изостанали“, феноменалните резултати, които постига в развитието им, чак до решението й да се върне в университета и да завърши отново педагогика и да създаде метода, който ще нарече на свое име.
Историята е написана много леко за четене и на един дъх те пренася в Италия в края на 19 век, от онези хубави описания, в които освен да си представиш, ти се иска да ги видиш на живо.
Време на красиви смарагдовозелени рокли с черна дантела, шноли с шлифовани камъчета, с които жените укротяват къдриците си, корсети, с които пристягат талията си толкова стегнато, че едва могат да дишат, на чашки за чай от красив бял порцелан, апетитна бяла нуга и бродирани с инициалите бели дантелени кърпички. И контраста на липсата на течаща топла вода-лукс за много семейства, впечатляващо лоша хигиена, особено на децата, квартали в крайна бедност и глад.
Време на почитане на морала като висша добродетел, високото оценяване на благоприличното поведение и пазенето на доброто име на жената, до заплаха за викане на полиция, когато някоя стара дама види, че се двама вклюбени се целуват в парка.
И се потапяме в историята на младата Мария Монтесори, жена с изключителен характер, борбеност и напредничави за времето си идеи за правата на жените, с впечатляващи ораторски умения, която пленява аудиторията си със спонтанност и находчивост, бидейки единствената, която не чете от бележките си, докато държи речи в Италия, Германия и Англия а говори открито, пламенно и убедително води речите си, ставайки една от планните ораторки за времето си.
Речи за еднаквото заплащане на жените, за правата им, за вярата й в децата, за противопоставянето й на догмата, че жената или е майка и домакиня или има кариера, противопоставянето на идеята, че образовани лекари могат да бъдат само мъжете. За идеята, че след като се омъжи, една жена трябва да спре да работи, като много от всики умни жена продължават да работят от името на мъжете си, но всички
По време на следването си Мария се сблъсква с много характерни на времето порядки и убеждения на обществото, което не гледа с добро око на желанието на жените да се развиват академично и е обект на непрестанни нападки и подигравки от страна на колегите си.
Има един момент обаче, който почти я пречупва. Момента в залата за аутопсии, когато сама, вечер дълго след като се е скрило слънцето, трябва да прави упражненията си, след като вече всичките й колеги мъже са свършили заедно с преподавателя си, защото се счита за непристойно и немислимо да изследват със скалпела органите в присъствието на жена. Но успява да пребори и това препятствие.
За вярата в децата с „умствени затруднения“, с които в началото започва да работи в психиатричната клиника като асистент. Онези деца, които всички считат просто за „идиотчета, за слабоумни, за безнадеждни“, които не говорят и гледат в празното пространство пред тях.
За успехите, които Монтесори постига с тях след 1 година, когато на изпитите с връстниците им в училище, тези деца постигат най-високи резултати по дисциплините, надминавайки и „нормалните деца“.
За силната връзка на Мария Монтесори с майка й, която е в възторг от професионалния избор на дъщеря си и й оказва безрезервна подкрепа, защото въпреки будния си ум, на майка й не й е било позволено да следва.
За създаването на първия оригинален Mонтесори материал – цилиндри с дръжки, с помощта на местен дърводелец. Да бъдат десет на брой, защото толкова са пръстчетата на детската ръчичка и крачета, а и аритметичната ни система е ориентирана към числото 10. За изработването на първата подвижна азбука, защото всъщност всичко трябва да мине през развитие на сетивата, каквото е значението на думата „схващам“.
За идеята, че здравите деца имат нужда от играчки, за да тренират ума си, а децата, чийто ум не е развит, се нуждаят двойно повече от тези помощни средства.
През запознаването й с даровете за игра на Фридрих Фрьобел и трудовете на Едуард Сеген, на когато ще кръсти след това един от свойте оригинални материали.
И за произхода на името на детската градина-мястото, където децата растат като растения, всяко със своето темпо.
Както и идеята, че някои от психическите заболявания при децата, считани за безнадеждни на онзи етап, могат да се излекуват и това не е проблем на медицината, а на педагогиката.
На моменти книгата става тежка-особено времето на Мария в подземието за аутопсии, както и ужасяващо начин, по който са третирани психичноболните в клиниките, но обещавам, че това е съвсем малка част.
Основна част заема и историята на любовта й с Джузепе Монтесито, предателството му, и за най-тежкото решение, което Мария се налага да вземе в живота си.
А вие какво четете на плажа?