Летни Монтесори дни

И. Генчев, 29.07.2024

"Реката" като детска работилничка Свищов, събота, десет сутринта. Юли. Най-горещият от години или пък, откакто се правят измервания. Все тая. Жега е. По това време обикновено с жена ми вече се прибираме в хладния си апартамент след обичайното седмично пазаруване. Не и тази събота. Тази събота сме на... Замислих се къде всъщност бяхме. Щях да кажа на фестивал, но тази година фестивал, такъв какъвто го познаваме нямаше. Малко е тъжно, но не за това говорим сега. Та къде всъщност бяхме? Най-общо казано - около тунела под блока на "Новите хали". Едно пространство, което човек обикновено не забелязва, дори и всекидневно да минава край него. Просто защото няма нищо за забелязване. Отдавна затворени, запуснати помещения, обрасла и занемарена градинка, мръсен и малко особено миришещ тунел. Не просто да го подминеш, а нарочно да бягаш от това място. И е удивително как едни хора, млади и по-малко млади, са погледнали на него с други очи и са го превърнали в уютно, чисто, живо местенце, изпълнено с детски гласчета и небрежни разговори на доволни родители. Всичко е свежо, пъстро, шарено, различно. Дори камъчетата в основата на дърветата са оцветени и нарисувани. За тунела да не говорим - превърнат е в художествена галерия, предлагайки прохладен поглед към родния ни град, през очите на художника. После в помещението на бившия магазин се ражда Вселената, Слънцето се върти, Земята се върти, Луната се върти... Завива ми се свят от толкова въртене, хубаво е, връщам се четиридесет - петдесет години назад, във времето на моето детство. Толкова ми е хубаво, че чак ми е лошо, както е казал един голям поет. Излизам навън. И тук е хубаво и пълно с деца - говорещи, слушащи, рисуващи, лепящи, сричащи първите си букви и по-големи, такива които откриват света около себе си. Няма скука, няма и принуда. Просто организирана свобода – нещо толкова просто, но и толкова сложно... “Монтесори приложни работилници за деца” - това е официалното наименование на случващото се. Честно да си призная, не зная много за Мария Монтесори - нито за човека нито за педагогическият му метод. Затова нека за него говорят хората, които разбират. А такива имаше много. На мен ми стига това, че един мързелив, горещ, съботен предиобед беше превърнат във вълнуващо приключение за десетки деца и техните родители. И с риск да се повторя, пак ще кажа: беше хубаво, много хубаво. Дори без да споменавам мекиците. И си мисля, че това, което видяхме, всъщност е случващия се разговор за българския патриотизъм – без стометрови пилони, но със стопроцентова любов. Към децата ни, към града, към бъдещето на родния ни край. Благодаря ви, момчета и момичета, мъже и жени, специалисти и просто ентусиасти! Вие сте Свищов! А ние... ние просто имаме нужда от вас. П.п. Мекиците, наистина бяха невероятни!