Книга „Учителка на новото време“

„Учителка на новото време“ на Лаура Балдини, част от поредицата „Бунтарки“ на Издателство Емас. Книгата е биографична, написана е като роман и пресъздава живота на младата Мария Монтесори в годините от 1894 до 1902.

 

Книгата ще ви хареса, ако:

 

Обичате книги за силни, независими жени, които непримиримо следват целите и мечтите си.

Обичате да четете книги за хора, които са се борили за правата на жените – да гласуват, да имат еднакво заплащане като мъжете, да имат равни възможности.

Търсите си нещо леко и ненатоварващо за плажа.

Харесвате методиката на Мария Монтесори и искате да научите нещо повече за тази изключителна жена.

 

Ако е последното, няма да научите много за педагогиката на Монтесори, защото книгата проследява края на студентските й години в университета в Рим, където следва медицина, дипломирането й като лекарка, работата й в няколко болници и клиники, и първите години, в които работи с деца, за които се счита, че са „умствено изостанали“, феноменалните резултати, които постига в развитието им, чак до решението й да се върне в университета и да завърши отново педагогика и да създаде метода, който ще нарече на свое име.

 

Историята е написана много леко за четене и на един дъх те пренася в Италия в края на 19 век.

 

Време на красиви смарагдовозелени рокли с черна дантела, шноли с шлифовани камъчета, с които жените укротяват къдриците си, корсети, с които пристягат талията си толкова стегнато, че едва могат да дишат, на чашки за чай от красив бял порцелан, апетитна бяла нуга и бродирани с инициалите бели дантелени кърпички. И контраста на липсата на течаща топла вода-лукс за много семейства, впечатляващо лоша хигиена, особено на децата, квартали в крайна бедност и глад.

 

Време на почитане на морала като висша добродетел, високото оценяване на благоприличното поведение и пазенето на доброто име на жената, до заплаха за викане на полиция, когато някоя стара дама види, че се двама вклюбени се целуват в парка.

 

И се потапяме в историята на младата Мария Монтесори, жена с изключителен характер, борбеност и напредничави за времето си идеи за правата на жените, с впечатляващи ораторски умения, която пленява аудиторията си със спонтанност и находчивост, бидейки единствената, която не чете от бележките си, докато държи речи в Италия, Германия и Англия.

 

Речи за еднаквото заплащане на жените, за правата им, за вярата й в децата, за противопоставянето й на догмата, че жената или е майка и домакиня или има кариера, противопоставянето на идеята че образовани лекари могат да бъдат само мъжете.

 

По време на следването си Мария се сблъсква с много характерни на времето порядки и убеждения на обществото, което не гледа с добро око на желанието на жените да се развиват академично и е обект на непрестанни нападки и подигравки от страна на колегите си.

 

Има един момент обаче, който почти я пречупва. Момента в залата за аутопсии, когато сама, вечер дълго след като се е скрило слънцето, трябва да прави упражненията си, след като вече всичките й колеги мъже са свършили заедно с преподавателя си, защото се счита за непристойно и немислимо да изследват със скалпела органите в присъствието на жена. Но успява да пребори и това препятствие.

 

За вярата в децата с „умствени затруднения“, с които в началото започва да работи в психиатричната клиника като асистент. Онези деца, които всички считат просто за „идиотчета, за слабоумни, за безнадеждни“, които не говорят и гледат в празното пространство пред тях.

 

За успехите, които Монтесори постига с тях след 1 година, когато на изпитите с връстниците им в училище, тези деца постигат най-високи резултати по дисциплините, надминавайки и „нормалните деца“.

 

За силната връзка на Мария Монтесори с майка й, която е в възторг от професионалния избор на дъщеря си и й оказва безрезервна подкрепа, защото въпреки будния си ум, на майка й не й е било позволено да следва.

 

За създаването на първия оригинален Mонтесори материал – цилиндри с дръжки, с помощта на местен дърводелец. Да бъдат десет на брой, защото толкова са пръстчетата на детската ръчичка и крачета, а и аритметичната ни система е ориентирана към числото 10. За изработването на първата подвижна азбука, защото всъщност всичко трябва да мине през развитие на сетивата, каквото е значението на думата „схващам“.

 

За идеята, че здравите деца имат нужда от играчки, за да тренират ума си, а децата, чийто ум не е развит, се нуждаят двойно повече от тези помощни средства.

 

През запознаването й с даровете за игра на Фридрих Фрьобел и трудовете на Едуард Сеген, на когато ще кръсти след това един от свойте оригинални материали.

 

И за произхода на името на детската градина-мястото, където децата растат като растения, всяко със своето темпо.

 

Както и идеята, че някои от психическите заболявания при децата, считани за безнадеждни на онзи етап, могат да се излекуват и това не е проблем на медицината, а на педагогиката.

 

На моменти книгата става тежка-особено времето на Мария в подземието за аутопсии, както и ужасяващо начин, по който са третирани психичноболните в клиниките, но обещавам, че това е съвсем малка част.

 

Основна част заема и историята на любовта й с Джузепе Монтесито, предателството му, и за най-тежкото решение, което Мария се налага да вземе в живота си.