Предизвикателство за родители и деца на Фондация Офлайн Кидс

Имаше две вечери подред, в които четях, първата прочетох половин книга и установих, че нямам желание да я довършва, втората прочетох цяла книга. Сложих си ги до леглото, за да ги виждам и през деня да се ентусиазирам за времето, което ще им посветя. Имаше и два дни, в които си легнах рано, в 10 ч., които също бяха успешни. Но имаше и дни, в които се провалях. Навикът да проверявам телефона си е доста силен, затова тази седмица ще изключвам интернета и ще го оставям след 20 ч. някъде далеч, за да не го виждам.

 

И макар че, седмицата беше почивна и беше всъщност великолепна, изпълнена с разходки сред природата и празници и гости, и приятели, вечер пак се чувствах уморена. И когато искаш да се отпуснеш, да си пуснеш нещо забавно да гледаш, ей така за няколко минути, да се разсееш, да си починеш. Но никога не са няколко минути. Първо, докато избера, минава половин час. В този половин час са взети решения, които вече нямам капацитета да вземам повече решения за този ден, а вземам неусетно десетки, чудейки се това да го гледам или да не го гледам, което чудене само по себе си изморява още повече. Второ, това не е почивка. А почивката е това, от което имам нужда най-много вечер. Прегърбената поза, в която обикновено се гледа екрана на телефона, в която се стои понякога с часове, изморяването на очите, синята светлина, и необходимостта да оставим технологиите най-малко 2 часа преди сън, за по-доброто производство на мелатонин- хормона на на съня, са само част от мотивацията ми следващата седмица да имам 100% успех.

 

 

Ето и едно видео, в което цитират и изследване, че при гледане на телефона. напрежението в гърба се равнява на 8 г. дете, което е върху гърба ти, както и много друга интересна информация по темата.