Обучението беше за учители и родители на ученици от първи до четвърти клас и продължи два дни.
Първия ден беше посветен на теоритичната подготовка по метода на Мария Монтесори и всичко, което е характерно за децата в този период на развитие:

засиленото чувство за справедливост и спазване на правилата от другите, и така характерното за децата „не е честно“.
за голямото любопитство на децата и за важността на въображението в този период, което не бива да бъде бъркано с фантазията, а е въображение, базирано на реалността.
за важността на морала и оформянето му в този период
за свободата в граници и важността на правилата в класната стая, които са предложени и формулирани от децата и отговорността на децата за ежедневното им съблюдаване и спазване на правилата и как почистването и подреждането след себе си са също толкова важни, колкото и самата обучителна дейност.
за ролята на учителя да посее семената на интереса и любопиството, за задачата му да подреди голямата картина за света чрез петте големи уроци на Монтесори – история на света, история зараждането на живота, история на човека, история на писмеността и история на математиката, за да даде общото знание и след това детето да върви към конкретното, към множество индивидуални или групови проекти, които са запалили интереса му.
За важността детето да определи кой съм аз и къде е моето място и как съм свързан с останалите, с природата, с обществото.
За космополитното или космическото образовие на Монтесори т. нар. „cosmic education“ и идеята, че детето е гражданин на света, една идея, която сега е съвсем разбираема и нормална, но напълно революционна преди 100 години, когато Монтесори създава своята педагогика.
Вторият ден беше посветен на работа с материалите в класната стая и Диляна ни показа десетки авторски материали, изработени от нея и нейната колежка, извадени от учебниците и вложени принципите на Монтесори в тях:
да има движение, за да има концентрация,
да има работа с ръцете,
да има всичко необходимо, за да може детето да работи само,
да има една цел на материала,

да има контрол на грешката, за да може детето само да види къде е сгрешило и да поправи само своята грешка.
да има реалистични снимки и предмети
да има няколко възможности за работа с материала, като да се върви от простото към сложното.
Тя ни обясни как Монтесори говори за една характерна особеност на децата в този период на развитие и как те имат нужда от различни материали, които да обясняват една и съща концепция, и че вече го няма това така характерно за децата 3-6 г. повторение на една и съща дейност по безброй пъти. За важността на реда и на правилата в тази възраст, за важността на умението сам да си направиш саморефлексия, самооценка и сам да видиш къде ти е трудно и къде имаш нужда от помощ, за картата за самооценка, която децата попълват всеки ден и проследяват сами развитието си и за практическото приложение на метода без награди, наказания и оценки в реална работеща Монтесори класна стая.
И за двете с Руми беше много интересно и полезно, взехме си много идеи за материали, вдъхновени сме и сме изключително благодарни на Диляна Иванова за организираното Монтесори обучение, за споделените знания и авторски материали и за предоставената възможност да бъдем част от обучението.
Аз по-рано тази година бях на наблюдение в Железница в същата паралелка и имах удоволствието да наблюдавам работата на децата, като част от следдипломната ми квалификация по Монтесори педагогика в Софийския университет. Изключително приятно да видиш една работеща класна стая, която хужи като кошер, в която всеки се занимава с нещо, някои деца работят по двойки, по тройки, някои са на земята на килимче, други са на масата, всеки е на различно място в тетрадката си и на различен урок, групите са смесени от първи до четвърти клас, децата си помагат, а учителя не стои на бюрото и на дъската и да преподава един урок, а е между тях, минавайки през всеки един, наблюдавайки и се включвайки се само когато има нужда.
С голямо удоволствие наблюдавах как едно дете работи с материала за деление със зелените мъниста. Работи час и половина. Едно по-голямо дете до него стоеше и помагаше, като имаше безпогрешен усет да наблюдава и да не се намесва, а да се намеси само, когато е нужно. Защото в една Монтесори класна стая има 1 учител и 24 деца, но има и 24 малки учителя, които могат да покажат едни на други това, което вече са усвоили, и да го предадат дори по-добре от учителя, защото детето ще използва език, който е по-достъпен и ще го обясни понякога дори по-добре. И е полезно за двете страни-за малките да виждат по-големите и да знаят, че щом те са усвоили, ще стигнат и те до там, и за големите, които обяснявайки и влизайки в ролята на учител на по-малките, затвърждават и упражняват знанията си.
Оставам с вярата, че в София тепърва ще има повече Монтесори паралелки в държавни училища и че методът ще бъде все по-достъпен за хората, които не могат да си позволят цената на частно училище.
Особено сега, когато в СУ започва Монтесори педагогика в начален етап и водещ преподавател ще бъде именно Диляна Иванова-сертифициран Монтесори педагог за възраст 6-9 към NAMC (North American Montessori Centre) и човекът, който може на практика да покаже как Монтесори метода се обвързва с държавните образователни стандарти, как в една училищна класна стая, без оценките да бъдат цел, се подготвят четвъртокласници за матура и те изкарват по-високи от средните за региона резултати и успешно се адаптират по-нататък в образователната система,
как документално се обосновава преподаването по Монтесори метода на на практика, как се пише и се печели проект за иновативна паралелка, какъвто е спечелила тя и всички онези практики, документи, материали, облечени в безмерна вяра в децата и метода на Мария Монтесори, които правят тази Монтесори паралелка в държавно училище успешно развиваща се вече шеста година.