В своята книга „Формирането на човека“ Мария Монтесори отново говори за образование, което започва от раждането и обяснява то започва на практика, като посочва майките, като основните реформатори в образованието, без никоя от тях да е учител. И може би дава един от най-любимите ми цитати за кърменето:
„Тайната се крие в две думи: мляко и любов.“
Ето и нейните думи:
„Ако детето от раждането си нататък изгражда личността си въз основа на заобикалящата го среда, то трябва да има контакт със света, с външния живот на човека.“
То трябва да участва, дори още по-добре, трябва да е в контакт с живота на възрастните.
- Ако се очаква детето да попие езика на хората на своя народ, то трябва да ги чува да говорят и да присъства на разговорите им.
- Ако трябва да се адаптира към околната среда, то трябва да участва в обществения живот и да бъде свидетел на обичаите, които са характерни за неговата култура.
Нима едно дете, което не може нито да говори, нито да ходи, трябва да бъде въведено в обществото, в обществените функции на възрастните и да участва в живота им?
Нека тогава да прибегнем до природата, понеже, ако тази творческа адаптация е жизненоважна социална функция на новороденото природата трябва да е осигурила защитата й.
Новороденото, малкото дете, духовния ембрион, който от своята околна среда трябва да подготви и изгради характеристиките, определящи неговата култура, винаги участва в обществения живот на възрастните. Майката носи детето си на ръце и то е с нея е навсякъде, където тя ходи.
Кърменето е връзката, която все още държи духовния ембрион прикрепен към майката.
Това е факт, общ за всички народи.
Освен това, самият начин, по който майките носят бебетата си, освобождавайки ръцете си, за да вършат работата си, се е превърнал в отличителен белег на различни култури.
Майката ескимос носи детето на гърба си, японката го привързва към раменете си, индийката го носи на бедрото си, а в някой кантони в Швейцария майките носят бебетата си на главите си.
Тези майки изпълняват втората естествена психическа функция, именно, несъзнателно извършват действие, необходимо за спасението на вида.
Майките не са нищо друго, освен „революционери в образованието“. Те не са учители на децата си, не ги молят да гледат или да се учат.
При примитивните народи кърменето продължава много дълго- трае една или дори две години. През целия този много важен период от живота детето покорява околната среда. Наистина за бебето не е необходимо да бъде хранено с майчино мляко толкова дълго време, но майката следва инстинктът на любовта, която като не се отделя от детето си и като го носи със себе си през цялото време, макар, че теглото му, естествено, да нараства.
Един френски мисионер, който прави специален и интерес към обичаите на народа банту в Централна Африка и ги проучи, беше удивен от факта, че майките дори не мислят да се отделят от детето си. Те го смятат за част от себе си. Когато присъства на тържествена коронация, мисионерът видял, че кралицата се появила с дете на ръце и получила почестите си на суверен, докато продължавала да държи детето със себе си. За мисионера била учудващо, че жените банту могат да продължават да кърмят толкова дълг период от време- при тях това обикновено продължава две пълни години.
С други думи кърменето обхваща целия онзи период, който днес представлява толкова специален интерес на съвременните психолози. Тези с естествени обичаи със сигурност не могат да бъдат отчитани за революционни.
Тайната се крие само в две думи: мляко и любов.
Тези кратки наблюдения отговарят на практическия път за онези общи твърдения, които започват да нахлуват в научния ни свят, когато се казва, че „образованието трябва да започне от раждането“.
