– Нели, това интервю с теб се случва точно след голямото завръщане на Фестивал за възможното образование, който се състоя на 6-9 март 2025 г. и на който ти си един от главните организатори. Какво всъщност представлява Фестивала?
– Фестивала за възможното образование се състои предимно от документални филми и дискусии след тях, но в сегашното издание имаме лекции, настолни игри, работилници и презентации на изцяло български човеколюбиви практики.
– Как се роди идеята за Фестивал Възможното образование?
– Всичко започна през 2018 г. с първия фестивал, който тогава нарекохме „Фестивал на (Не)Възможното образование“, като се заиграхме с частицата „не“ в чест на всички, които ни казваха: „Това е невъзможно, в България няма как да стане.“ В рамките на 2 седмици организирахме 11 събития на тема образование, после последваха още няколко фестивала, различни единични събития, прожекции, лекции, дискусии, работилници, до тази година с голямото завръщане на изцяло български човеколюбиви образователни практики.
– Защо човеколюбие?
– Първо образованието се основава на характеристики на човешкото развитие, както и на нуждите на човека. Децата са хора. Учителите са хора. Родителите са хора. Директорите са хора. В един свят, в който не знаем изкуственият интелект каква роля ще играе и какви ще бъдат професиите на бъдещето, за нас е важно да развиваме ценности, етика, състрадание, осъзнатост, интуиция и въображение. Има вече достатъчно образователни пространства и отделни учители, които практикуват човеколюбиво образование в България.
– Като родител и Монтесори педагог за мен целият този фестивал беше изключително вдъхновяващ: лекциите, лекторите, филмите, настолните образователни игри. Интересно ми е откъде ти черпиш вдъхновение и сили?
– Аз се вдъхновявам всъщност от книги най-много. Всичко започна по време на бременността ми, когато през 2009 г. попаднах на една книга „A Montessori Mother“ на Dorothy Canfield Fisher. И ми стана интересно какво е това Монтесори, никога преди не бях чувала за метода и започнах да чета. Когато прочетох за принципите и възгледите на Мария Монтесори, че нейният метод се прилага реално в детски градини и училища по целия свят, ето това ми отвори очите за един нов живот.
„Съсредоточете се върху развитието на добрите страни на детето, така че за лошите да не остане място.“ Мария Монтесори.
–Колко хубаво! Изненадана съм, че първата книга, която те е запалила, е била за Монтесори педагогика.
-Тя беше нещо, което изключително ме грабна. И започнах да чета все повече, така попаднах на Валдорфската педагогика и нейният основател, Рудолф Щайнер, който казва: „Висша цел на образованието трябва да бъде развитието на свободни хора, способни сами да си поставят цели и да насочват живота си. Една от важните задачи на човечеството днес и в бъдеще е да се учим да живеем заедно и да се разбираме помежду си.“
След това ми препоръчаха Алфи Кон, американски учен и експерт по възпитание на децата и неговата книга „Unconditional Parenting: Moving from Rewards and Punishments to Love and Reason“. Той пише толкова хубаво и ми отвори очите за дисциплината, безсмислието на наказанията и поощренията, които той самият нарича „кучешка бисквитка“. Алфи Кон казва, че „Ако децата се чувстват в безопасност, те могат да рискуват, да задават въпроси, да грешат, да се научат да се доверяват, да споделят чувствата си и да растат. Децата се учат да вземат правилни решения, като вземат решения, а не като следват указания.“
Следващата книга беше „Как децата учат“ на Джон Холт. Малко ми беше скучна, защото автора изключително говори за важността на наблюдението. И всъщност в книгата се разказва как той просто наблюдава децата, но ти виждаш с натрупването на тези наблюдения в действителност как децата учат. „Децата се учат от всички и всичко, което виждат. Те учат където и да са, а не само на специални места за обучение. Ученето не е продукт на преподаването. Ученето е продукт на дейността на учащите се.“
Кен Робинсън беше следващият автор, който ме вдъхнови.
„Главният проблем на стандартите за образованието е в това, че хората не могат да бъдат стандартизирани. Децата имат нужда от учители, които вярват в тях. Една приятелска среда поражда у човека постоянно желание да постигне максимален успех в делата си.“
След това попаднах на Яков Хехт и „Демократичното образование“. Когато прочетох тази книга, разбрах, че това е нещото, което съм търсила. Харесвам много Монтесори педагогиката и Валдорфската педагогика, но в принципите на демократичното образование се почувствах у дома си.
-Всички тези автори са изключително интересни, някои от тях ще прочета с удоволствие и от фестивала си взех някои от книгите на щанда ви за книги. Разкажи ми защо точно кино? Как избираш филми, които да участват в фестивала?
– Аз много обичам кино и много обичам да гледам филми. Първият филм, който гледах беше „La Educacion Prohibida“, „Забраненото образование“, режисьор Херман Доен, 2012 г. Аржентина, можете да го видите тук
Този филм има потенциал да доведе до преосмисляне на досегашните схващания за образование, учене и човешко развитие като цяло и точно това се случи с мен. Случайно попаднах на него, като бях така силно впечатлена, че си казах, че този филм аз трябва да го преведа, за да може повече хора да го видят, да го усетят, да го разберат. Писах на режисьора, той ми изпрати файл, като в него имаше субтитри на английски, френски и испански. Гледам ги едновременно и трите, чета и превеждам, тогава имах ниво А2 по испански. Следва тук да се отбележи, че аз не знам нищо за превод, за слагане на субтитри, и този колосален труд продължи много време. Винаги съм се чудела защо не се превежда всичко в един филм и затова аз превеждах всичко дума по дума. Не знаех, че има стандарт за субтитрите и че има ограничен брои думи, който човек може да прочете за определено време. Направихме една прожекция на този филм. Препълни се залата и направихме втора прожекция. Интересно беше, че точно коментарът на един от участниците беше, че тези субтитри са много лошо направени.
– Човек може да бъде много критичен, когато не е създал нищо.
-Да, след организирането на толкова фестивали и събития, вече съм много обрана, ако ми хрумне някаква критика или когато се запитам това защо не е направено по определен начин. И си казвам сигурно има някаква причина да не е направено. През 2012 г. участвах в създаването на демократичното училище. В моето съзнание то не е беше само за моето дете. Беше ми много ясна общата полза. Аз исках да има такова училище заради децата, не толкова за моето дете, а за всички деца.
– Много благодаря за това интервю и за този прекрасен Фестивал на Възможното образование. Изключително въздействаща за накрая беше лекцията на Жени Сендова и нейната концепция да учиш с радост. И идеята й децата и учителите да ходят на училище с радост. И родителите с радост да ги чакат да с приберат от училище. Оставям с нетърпение да следя за следващите ви проекти.
Повече за фестивал възможното образование можете да намерите на сайта им: https://edufest.net/
