Възможното образование: промяна, започваща от нас

От 6 до 9 март 2025 г. в гр. София бях гост на „Фестивал за възможното образование 2025“, посветен на човеколюбивите практики в образованието в България. Фестивалът не може да се опише – той трябва да се преживее. Предвид и скорощното издание на „Фестивал за възможното образование“ във Варна на 31.10-02.11.2025 г. реших да споделя своите впечатления от изданието в София, защото беше изключително вдъхновяващо, информативно и наистина зареждащо с хубави емоции и срещи с прекрасни хора.

И така, през март тази година, под покрива на Червената къща, аз прекарах четири чудесни дни в компанията на великолепни хора, които създават образователни игри, филми, кино програми, книги, преживявания и дори цели училища – хора, които горят в мисията си и заразяват със своята безгранична вяра в децата.

Откриването на Фестивала беше с филма „Училище за надежда” на режисьорската Яна Алексиева. Не знаех за вдъхновяващата история на Училището – пансион по изкуства и занаяти за социално слаби деца „Димитър Екимов” в с. Русаля и на Анимари Димитрова и Златко Златков, които приютяват, образоват и създават нови възможности чрез образование и по-добра среда за деца от социално слаби семейства. Филмът ме остави без дъх. Сниман е красиво, професионално и те потапя в един свят на ежедневна борба, която водят тези хора за всяко едно дете, което обличат, хранят, обучават, развиват, възпитават, но преди всичко обичат.

Филмът набира средства за мечтата на училището да стане гимназия и да продължи образованието на децата и след осми клас, както и да изгради собствена кухня, в която сами да си приготвят храната. Да се подкрепи едно българско училище да осигури по-добър старт на живота на деца от крайно бедни семейства е кауза, която заслужава много повече хора да се включат. Нуждата от средства за поддържката на училището е голяма и постоянна. Можете да подкрепите училището като гледате филма онлайн, или да дарите направо на училището, или да организирате прожекция във вашият град, да организирате базар с децата от вашето училище или детска градина или да обсъдите ваша идея за подкрепа, като пишете директно на сайта на филма.

Вторият ден на фестивала беше посветен на филма „ДрямкаТа/ Има и друг начин“, в който се разказва за ДемократичноТо училище в гр. София през погледа на един ученик и как се случва Демократичното образование на практика. Филмът е създаден заедно с учениците, които са в главните роли, и бях много впечатлена от играта на децата, която им се получаваше съвсем естествено. За мен беше удоволствие да науча повече за принципите на демократичното образование, да ги видя приложени на практика и да се запозная в дълбочина с тях. Особено беше впечатляващо беше колко много децата участваха във вземането на решения в живота на училището, дори в решението дали училището ще продължи да съществува, и как гласа на децата в събранието е също толкова тежък, колкото този на директора. Много ми хареса сцената с правилата и как при нарушаването на едно присвило, се провежда един своеобразен малък съдебен процес, в който участват всички заинтересовани, викат се свидетели, историите се сверяват, всеки разказва за мотивите си. И накрая всички заедно определят последствията от нарушаването на правилото, без да има наказания, с общи усилия да се подобрят правилата, за да се избегне нарушаването им в бъдеще. Дискусията след това беше много интересна и със срещата със създателите на училището и някои от учителите в него и беше много интересно да разберем повече от самите учители за начина за преподаване и как те следват и подкрепят интереса на децата в различните области. Особено бях впечатлена от сцената с притворената врата, за да която едно дете наблюдава урока по история, разказван като приказка, която свършва на най-интересното място, и любопитството и желанието на децата да научат още.

Третият ден в събота беше почивен ден и имах удоволствието да прекарам изцяло на фестивала в Червената къща, започвайки с работилницата на Асоциация за родители на тема „Диалогът между родител и учител: ключ към благополучието на детето“. Останах изненадана с колко много проекти се занимава асоциацията, макар и преди да следях дейността им с интерес, а в лекцията разказаха за ролята си на модератор в конфликтни ситуации и за успешната си работа като посредник между родители, деца, училище и учители, както и на множеството събития, които организират. Уважението на нас като родители към учителите и важността в семейството да пазим авторитета на учителя, а в училище да пазим авторитета на родителя, е принцип, в който дълбоко вярвам и който беше потвърден отново на тази работилница. Защото по този начин всички възрастни в живота на детето взаимно пазим авторитета на възрастните пред децата.

Следобедът беше посветен на лекцията на Даниел Симеонов, учител, фотограф и режисьор, който преподава кинообразование за деца в ОбУ „Неофит Рилски“, с. Дерманци. С интерес научих, че филмите могат да бъдат инструмент за преподаване на педагогически принципи, които искаме да развием в децата. Особено ми хареса подходът в работилницата, който грабна моето внимание – в началото ни пуснаха една снимка от филма и трябваше да познаем колкото се може повече неща за действието на филма, героите, какво ще се случи, само от тази снимка. Запознах се с проекта „CinEd“ – богата платформа за европейско кино, която развива способността на децата да гледат, слушат, да сравняват и да създават връзки. С любопитство гледах кратки филми, създадени от деца, в които те са автори, сценаристи, режисьори и творци, слушах как филмите могат да са инструмент за преподаване на педагогически принципи, и гледах кратки филми, създадени от деца, в които те са автори, сценаристи, режисьори и творци, Ако съм запалила интереса ви, можете да научите повече за кинообразованието и за дейностите на Арте Урбана Колектив и програма CINED.

Денят продължи с прожекцията на още един прекрасен филм, а именно документалния филм „Поколението Еразъм“. Филмът беше великолепен и разказваше историята за проекта Еразъм, организиран от НЧ “Бъдеще сега” в село Гудевица, който събира млади хора от цяла Европа в една хижа в планината и проследява голямото влияние на това събиране върху тях. За ученето чрез преживявания, за вкуса на музиката, за насладата на сетивата от готвенето и опитването на нови вкусове, за разходките в планината по тъмно и за посрещането на изгрева, за връзката с емоциите ни и простичката радост от общуването.

Неделята беше озаглавена „Играещият човек“ и беше краят на фестивала, посветен на различни български образователни игри, лекции, както и награждаването на конкурса са една човеколюбива история от класната стая. В началото имаше лекция за важността на настолните игри, как и къде игрите имат свое място и принос в образованието. Лекторите бяха създателите на различни български игри като „Светът на Байта“, „Барабар“, както и учители, които активно използват настолните образователни игри в своите часове за преподаване. След лекцията имахме възможност да поиграем на различните игри. Купих си всички за вкъщи, за да играем с децата, беше голямо забавление, в което научаваш различни неща.

В настолната игра „Барабар“ съвместно с еколози, писатели, изобретатели и други велики съвременни и исторически личности решавахме проблеми и създавахме истории, като играехме несъстезателно, което предпочитам. В игрите елемента на забавление, творчество и въображение ми е по-важен, макар че играта може да се играе и състезателно. Взех си и играта за пътна безопасност “Пътят на промяната”, с която чрез карти са показани различни пътни ситуации. Безопасността по пътищата е тема, която изисква образование и възпитание от най-ранна детска възраст и обясняване на правилата и смисъла зад спазването им от всички участници.

С математическата игра „Светът на Байта“ научих много интересни факти за естествените числа, където за кратко водех по математика под прекрасните наставления на авторката на играта Мариела Станчева.

Следобед беше посветена на работилницата „Разбиране вместо наказание: ролята на възрастните в конфликтните ситуации“ на опитния педагог Генадий Матвеев, където имаше много полезни и практични съвети за решаването на конфликти, както и важното правило, че когато децата имат конфликт помежду си, при намесата на възрастния не трябва да се получава конфликт между трима.

Видях как на практика едно пътуване в планината и създаването на нагласата от всички присъстващи възрастни, че ти си добро дете може да върне в норма 6 от 8 деца в риск. Историята на г-н Генадий Матвеев, един учител, който истински вярва в потенциала на всяко дете, както и цялото му дело е изключително интересно и полезно и подобни програми са решаващи едно дете да повярва в доброто в себе си.

Предстои да се снима филм за неговите планински походи за деца в конфликт със закона, за създаването на който можете също да дарите средства, като се пишете на имейла на фестивала за повече информация.

Следваше награждаването за конкурса за човеколюбива история от класната стая, в което спечелиха и баха наградени три истории, две от които можете да видите тук: https://edufest.net/istoria-24/ и https://edufest.net/istoria-19/ Тази, която най-много ме впечатли беше „Светът в сивия сектор“ и бе представена от актрисата Мануела Саркисян под театрално-игрова форма, с участието на публиката. Представляваше прочитане на теста, като историята беше много вълнуваща – една история за начин на преподаване на дете, което е далтонист, и учителката му беше намерила начин да въведе останалите деца в неговия свят, и те да погледнат наоколо „през неговите очи“, със специални очила.

Но това, което беше най-вълнуващото и изненадващото беше лекцията на Жени Сендова за радостта от ученето, нейната жизненост и любовта й към математиката, както и любопитството и енергията, която заля сцената. Тази жена вдигна залата на крака и ни раздвижи с първо с различни упражнения за тялото, а после с пъзели и други логически задачи, с които трябваше да работим по групи, което си беше гимнастика за ума. Изключително въздействаща за беше лекцията на Жени Сендова и нейната концепция да учиш с радост. И идеята й децата и учителите да ходят на училище с радост. И родителите с радост да ги чакат да с приберат от училище.

Четири дни фестивал и сякаш не ми стигна, минаха толкова бързо и зареждащо и с радост си спомням за всички хора, с които се запознах и колко много научих от тях. Като участник във фестивала бях силно впечатлена от искреността на споделените истории, от топлотата между хората и от реалните примери как образованието може да бъде различно – по-смислено, по-човешко, по-близко до сърцето. Дискусиите след прожекциите отвориха нови хоризонти и ми дадоха вяра, че промяната започва с един човек, с едно училище, с една смела идея. Чувството на принадлежност към общност, която вярва в човешкия потенциал, беше безценно.

А в следващата статия можете да прочетете за интервюто, което взех с Интервю с Нели Керемидчиева