Първо подготвих материалите и сложих всичко в купички, разпределено, за да има за всяко дете достъп и за да е красиво
Запознавам с непознатото и давам възможност за изследване, преди да започнем
След това им поканих всички да пипнат, да помиришат карамфила и попитах дали някое дете знае какво е това. След това обясних, че това е подправка и често се слага в сладки, компоти и напитки, като всъщност това са цветчетата на едно вечнозелено дърво и често се използват в смлян вид заедно с канелата, за подобряване на аромата.
Показвам бавно как се прави
Показах на моя мандарина как се забождат карамфилчетата. Оригинално в Швеция няма определен начин, като всеки си измисля свой модел на подреждане. На мандарина е лесно да забиеш карамфила, в портокал е по-трудно, затова там използвам клечка за зъби, като предварително пробивам дупка.
Оставям децата да развихрят въображението си
И тук вече се случи онази магия, която прави децата любимите ми творци. Те си направиха лица на мандарините и решиха, че им приличат на снежни човечета, ако сложат отдолу още един портокал. Аз не се бях сетила за това, нито го бях планувала. Ето това е най-ценното на правенето на арт по метода на Мария Монтесори. Няма предварително зададен шаблон, няма стъпки, по които да минат, има материали, евентуално техника и след това са децата на ход. Не е важен резултата, а процеса. Не е важно какво ще се получи накрая, а изграждането на определено умение, усвояването на определена техника, изследването на определен цвят или смесване на цветове. Не единен модел, по който всички да правят едно и също, който да им е предварително зададен, а свободата да направят каквото пожелаят и да развият своята креативност, своята идея, своята визия.
Групата ми беше разновъзрастова от 3 до 6 години и в моя случай най-голямото дете му дойде идеята за снежен човек, на друго да направи шал и шапка и всичко се ражда органично, на момента, гледат едно от друго, предлагат, опитват, не става, пак опитват, мислят различни варианти, включват се активно и мислим заедно всички как да ги закрепим, за да не падат, като след няколко отхвърлени предложения, стигнахме до клечките за зъби, като сложихме по 3 броя за да е стабилно, и първо забихме в основата, след това главата. Много падаха тези снежни човеци затова някои трябваше да ги правим по много пъти, докато намерим центъра на тежестта им.
Децата пожелаха да си ги вземат за вкъщи, поискаха да си ги направят с родителите, което много ме радва.
Изключително благодаря на моята прекрасна менторка за цялата подкрепа по време на стажа, както и на останалите учители от екипа на детската градина, които бяха така мили, отзивчиви и подкрепящи. Истинско удоволствие е да се наблюдава качествено преподаване и прилагане на метода на Мария Монтесори в детската градина и да се човек да се учи от такива учители.