В Монтесори педагогиката е изключително важно да разберем тенденциите при развитието на децата , за да можем да отговорим на техните нужди, да организираме средата им по подходящ начин. Децата в тази възраст преминават през различни промени – растеж, когнитивни промени, социални промени, поведенчески промени. Това се отразява съответно и върху техния стил на учене, интересите им.
Монтесори обучението се фокусира върху развитието на самостоятелността, любознателността и провокира техния интерес към изследване на средата. Разбирайки тенденциите в тази възраст, ние си осигуряваме един по-плавен преход в това развитие. Нека разгледаме тенденциите.
- Нужда от социални взаимодействия
Една от водещите тенденции при децата е нуждата от взаимодействие с околните. Докато във възрастта 3-6 години интеракциите не са били толкова осъзнати като нужда, то в 6-12 те са търсени и концентрирани извън Аз-а на детето. Светът на детето вече е ориентиран не само отвътре-навън ,но и обратно.
Децата в Монтесори обстановка търсят контакти, за да решат поставена задача, търсят помощта на по-големите. Започват да усещат каква е динамиката в общуването на отделните индивиди.
- Чувство за справедливост
С възрастта децата стават много чувствителни за това дали дадено нещо е справедливо и тази чувствителност се прехвърля от семейната среда в училищната среда., отвътре, навън. В зависимост от вече изградения модел в семейството, вече детето търси подобно схеми, които да приложи към външния свят, за да може да го обхване със своя логически ум. Започва работата на моралния компас, който ще ги навигира през целия им живот.
В Монтесори класната стая/дома това се случва като се провокират постоянно дискусии по морални проблеми, изследват се различни гледни точки, с които показваме, че нещата никога не са едностранчиви, черно-бели. Поставяме в своя разговор-дискусия акцент върху обществото и неговите нужди и нашето място сред него, с какво можем да допринесем за мира в едно социума. По този начин децата израстват със силно чувство за социална справедливост и морално поведение.
- Мотивацията за интелектуално изследване
Любознателността е характерна черта за детето израснало в Монтесори среда. Тя е внимателно подхранена в ранното детско развитие в 3-6, за да може в 6-12 вече да служи за нуждите на детето. Те вече нямат моментни желания, а по-задълбочени такива, които могат да утолят само с проучване на проблемите, които занимават вече техните умове. Способността им вече да разбират по-абстрактни концепции води тяхното желание за знание отвън границите, за да могат да разберат света в неговите детайли. Наука, изкуство, математика, всичко това за тях е едно единно цяло, което само чака, за да бъде открито/преоткрито в детските очи. Учебните планове, по които се водят децата са създадени, за да подхранят тази жажда за знания и да създават връзките между отделните предмети и идеи. Ролята на учителя е да насочва детето в това изследване, да предлага ресурси и подкрепа.
- Развитие на абстрактното мислене
Една от най-важните промени в детето в тази възраст е способността му да премине от конкретно към абстрактно мислене. То е способно вече да прегърне физичните закони, за да си обясни определени явления, а математическите концепции само го подкрепят в това му търсене на истината. Имено материалите предоставят този мост между конкретното и абстрактното, позволявайки ръцете да вършат работата на ума. Алгебра и геометрия се превръщат в детска игра за младите умове. Веднъж насочени, те лесно развиват своите способности да отсяват информацията и да анализират проблемите със своя критичен ум.
- Желание за свобода и отговорност
В тази възраст започва ясно да се оформя разликата между свобода и отговорност и последствията, които съществуват при избора ни. Ако преди това те са съществували ясно като причинно-следствена връзка, то сега те вече приемат по-абстрактна форма, за да можем да погледнем и моралната страна на нещата.
- Изследване на морални и интелектуални идеи
Децата вече си задават екзистенциални въпроси, а отговорите учителите не ги дават веднага, а посредством насочване и иницииране на дискусии те сами стигат до собствено заключение.
- Нужда от структурирана среда
Въпреки, че децата в 3-6 жадуват за структурирана, добре предвидима среда и се стремят всеячески това да се запази, децата в 6-12 могат да бъдат много хаотични. Подредената маса, която винаги е била разчиствана веднага след работа, сега е претрупана с книги и материали за проучване, даже хартии на пода показват усърдието с, което детето се заело , за да докара до край реализацията на своята идея. И макар то да е способно да подреди всичко, не може да не се види хаоса, който цари в младите умове в старанието си да подредят своя свят. Учителят отново трябва да съблюдава и да осигурява напътствия, за да бъде средата все така добре структурирана с ясни места за работа, в които детето да може свободно да развива своя потенциал , но и да поема отговорност за своите решения.
Заключение
Годините 6-12 са невероятни за децата – те отбелязват невероятен растеж и трансформация на ума. Развиват тенденции, които трябва да са известни за учители, родители и всички ангажирани с възпитанието на тези деца. Изследвайки свободата и отговорността под внимателното крило на своите възпитатели, децата стават независими и любознателни, качество, което все по-рядко се наблюдава в съвременните деца.
