Интервю с Нели Керемидчиева - за вдъхновението, книгите, филмите и всичко онова, което означава човеколюбивото образование

В статията „Възможното образование: промяна, започваща от нас“ разказах повече за изданието на Фестивал за Възможното образование през 2025. И понеже искам още повече хора да се докоснат до идеите му, днес ще ви запозная с един от основните организатори зад Фестивала „Възможното образование“- Нели Керемиджиева – съосновател през 2014 г. и доброволец на Общността за демократично образование, майка и един от създателите на Демократичното училище в гр. София

Любовта й към книгите и филмите за образование като майка постепенно водят до създаването на Фестивала и днес тя работи за популяризирането на успешни образователни модели и вдъхновява учители, родители и ученици да приемат по-хуманен подход към ученето, изграждайки силна образователна общност от хора, които вярват в потенциала на децата. Вдъхновява се от книги и педагогически философии като Монтесори, Валдорф и Демократично образование и автори като Алфи Кон, Джон Холт, Кен Робинсън и Яков Хехт, които насърчават мислещия, свободен и щастлив човек.

– Здравей, Нели, за мен е удоволствие да ми разкажеш как се роди идеята за Фестивал Възможното образование и какво всъщност представлява той?

– Фестивалът „Възможното образование“ започна през 2018 г. под провокативното име „Фестивал на (Не)Възможното образование“, в отговор на скептицизма, че в България може да съществува нещо различно в образованието. В рамките на 2 седмици организирахме 11 събития на тема образование, после последваха още няколко фестивала, различни единични събития, прожекции на филми, лекции, дискусии и работилници в различни градове в страната, като обединява общности от учители, родители и ученици. Участваме във форуми и други фестивали, като „Събуди се“, „Академия за родители“ и „Опознай своето уникално дете“, „Образователна общност – Варна“, „Беглика“, „Реките на София“, с цел популяризиране на човеколюбивото образование.

Целта му е да покаже, че има различни начини, методи и форми на образование и да бъде платформа за разпространението им до колкото се може повече хора. Тази година е голямото завръщане на фестивала, когато решихме да сменим името на „Възможното образование“, промяна, отразяваща нарастващия брой успешни човеколюбиви практики в страната, доказващи, че подобен подход е не само възможен, но и реално осъществим в българската образователна система. Горди сме, че тази година абсолютно целият фестивал: всички филми, лекции, игри и работилници представляват изцяло на български добри педагогически практики, основани на години успешен опит.

– Защо човеколюбие?

– Любовта към човека в образованието е ядрото на философията на фестивала. Първо образованието се основава на характеристики на човешкото развитие, както и на нуждите на човека. Децата са хора. Учителите са хора. Родителите са хора. Директорите са хора. Това означава да виждаме децата като хора със свои емоции, нужди, темпове и силни страни. Да изграждаме среда, в която се поощряват доверието, емпатията, въображението и свободата на мисъл. Да учим с любов, не със страх. Да възпитаваме чрез вдъхновение, не чрез натиск. В един свят, в който не знаем изкуственият интелект каква роля ще играе и какви ще бъдат професиите на бъдещето, най-човешките ни качества се оказват най-ценни – състрадание, етика, осъзнатост, интуиция и въображение

– Като родител и Монтесори педагог за мен целият този фестивал беше изключително вдъхновяващ: лекциите, лекторите, филмите, настолните образователни игри. Интересно ми е откъде ти черпиш вдъхновение и сили?

– Аз се вдъхновявам всъщност от книги най-много. Всичко започна по време на бременността ми, когато през 2009 г. попаднах на една книга „A Montessori Mother“ на Dorothy Canfield Fisher. И ми стана интересно какво е това Монтесори, никога преди не бях чувала за метода и започнах да чета. Когато прочетох за принципите и възгледите на Мария Монтесори, че нейният метод се прилага реално в детски градини и училища по целия свят, ето това ми отвори очите за един нов живот.

–Колко хубаво! Изненадана съм, че първата книга, която те е запалила, е била за Монтесори педагогика.

-Тя беше нещо, което изключително ме грабна. И започнах да чета все повече, така попаднах на Валдорфската педагогика и нейният основател, Рудолф Щайнер. След това ми препоръчаха Алфи Кон, американски учен и експерт по възпитание на децата и неговата книга „Unconditional Parenting: Moving from Rewards and Punishments to Love and Reason“. Той пише толкова хубаво и ми отвори очите за дисциплината, безсмислието на наказанията и поощренията, които той самият нарича „кучешка бисквитка“. Следващата книга беше „Как децата учат“ на Джон Холт. Той изключително говори за важността на наблюдението и всъщност в книгата се разказва как той просто наблюдава децата, но ти виждаш с натрупването на тези наблюдения в действителност как децата учат. Кен Робинсън беше следващият автор, който ме вдъхнови. След това попаднах на Яков Хехт и „Демократичното образование“. Когато прочетох тази книга, разбрах, че това е нещото, което съм търсила. Харесвам много Монтесори педагогиката и Валдорфската педагогика, но в принципите на демократичното образование бяха тези, с които се почувствах у дома си.

-Всички тези автори са изключително интересни, някои от тях ще прочета с удоволствие и от фестивала си взех някои от книгите на щанда ви за книги. Разкажи ми защо точно кино? Как избираш филми, които да участват в фестивала?

– Аз много обичам да гледам филми и обожавам киното. Първият филм, който гледах беше „La Educacion Prohibida“, „Забраненото образование“, режисьор Херман Доен, 2012 г. Аржентина, който можете да видите тук. Случайно попаднах на него, като бях така силно впечатлена, че си казах, че този филм аз трябва да го преведа, за да може повече хора да го видят, да го усетят, да го разберат. Този филм има потенциал да доведе до преосмисляне на досегашните схващания за образование, учене и човешко развитие като цяло и точно това се случи с мен. Писах на режисьора, той ми изпрати файл, като в него имаше субтитри на английски, френски и испански. Гледам ги едновременно и трите, чета и превеждам, тогава имах ниво А2 по испански. Следва тук да се отбележи, че аз не знам нищо за превод, за слагане на субтитри, и този колосален труд ми отне много време. Направихме една прожекция на този филм, като се препълни се залата и след това се наложи да направим още една прожекция, заради големият интерес.

Фестивалът за възможното образование не е просто събитие – той е една идея, която расте с всяко дете, всеки учител, всеки родител, готов да повярва, че образованието може да бъде радостно, смислено и човеколюбиво. Той е покана към всички нас да мислим различно, да търсим доброто, да поставим човека в центъра на образованието. Вдъхновението, което носим от фестивала, може да се превърне в действие – в класната стая, у дома, в общността ни. Защото промяната започва с нас и едно малко действие, което можем да направим сега,

А ето и как и Вие можете да се включите:

Абонирайте се за новини и покани към следващото издание на фестивала: https://edufest.net)
Абонирайте се за youtube канала на фестивала, където можете да намерите цели плейлисти с образователни филми със свободен достъп, както и кратки видеа, които са любимите на Нели „искри за дискусии“: https://www.youtube.com/@vuzmojnoto,
Последвайте за страницата на фестивала във Фейсбук и Инстаграм
Направете дарение за да подкрепите създаването на следващия образователен филм, който ще вдъхнови още стотици учители и родители.
Споделете фестивала с хора, които се интересуват от образование.
Дарете време и идеи – станете Вие доброволец, предложете лектор, или просто им пишете.