Коледа + рецепта за погача

Започнах с разказ за коледните празници в България в началото на деня с кръгче, на което децата се събраха след закуската си.

Попитах ги първо какво знаят те за Бъдни вечер и Коледа. Разказах, че празнуваме рождения ден на бебето Исус, което се е родило в яслите, откъдето идва и името на детското заведение за най-малките дечица -ясла. Говорихме си за Бъдни вечер, за трапезата и какво се слага на нея, за бъдника, за обичайте, свързани с надеждата за добра, богата и плодородна година, за коледарите, които идват по тъмна доба и пеят песни за здраве, благополучие, берекет и плодородие.

 

Избрах да разкажа и приказката за хляба, част детската книжка „Коледа“ на Лозинка Йорданова. За мен тази приказка е чудесна, изключително харесвам книгите на Лозинка Йорданова, начина, по който пише и достъпността на езика, както и колко добре познава детската душа и как умее да предаде любовта към българските обичаи и традиции.

 

 

Знаете ли защо казваме, че никой не е по-голям от хляба? Обредните хлябове се месят за големите празници, какъвто е Бъдни вечер и Коледа. Хляба за Бъдни вечер се нарича Боговица, в него се замесва пара и се украсява богато с различни фигури, всяка от които с дълбоко значение, за да може да бъде годината плодородна. Обредните хлябове вплитат в себе си писмото на надеждата, чрез криволиците и завъртулките на тестото, богато нарисувани отгоре им, всяка със собствено значение- да се завърже късмета, да се прогони злото, да бъде сила и могъщество, да има слънце, вяра, плодородие, кошари за овцете, кръст за благословия.

С тестото от Боговицата ще пипнем овошките, че да раждат, ще пипнем кошерите, че много мед да има. Тестото се меси само с ръце, така да могат хората да кажат не „Оставил си си ръцете“, а „Златни ръце имаш“. Боговицата не се реже с нож а се чупи, защото тя символизира и тялото на Исус. Първото парче се слага за Богородица, второто си слага на къщата, а след това се слага по възраст на най-възрастния, а накрая са децата. От масата не се става, а ако някой трябва да стане, ходи преведен, така както да са приведени от зърно житните класове на нивата. Когато се чупи се Боговицата се вдига на високо от най-старият в семейството, за да пораснат високо житните класове. Боговицата се меси с най-финното брашно, три пъти пресято, замесва се с мълчана вода и се украсява с чимшир за здраве.

 

Важно е да плануваме добре работилничката си с тесто. Ще дадете ли на децата сами да бъркат тестото и да участват в целия процес по омесване? Колко деца ще бъдат на работилничката? На еднаква възраст ли ще са или ще е смесена възрастова група? За всяко дете има ли всичко необходимо, за да работи? Добре е да имате мушама, която е едноцветна и чиста и да не работите директно на масите. Добре е да имате престилки и шапки за всяко дете, които да си облече преди да започнете. Всяко дете да си има табличка, в която да работи, или от тези правоъгълни поставки за маса, като ако е много цветна, обърнете я от другата страна. Това с едноцветните покривки, мушами и поставки за маса се прави, за да може най-интересното, това, което най-много ще заинтересува децата и ще ги привлече, да е дейността, която вие ще предложите, а не рисунката на мушамата и картинката на постелката.

Много е важно да си кажете правилата, преди да започнете работилницата. И да си подготвите всичко необходимо предварително, за всяко дете.

 

Правила:

Първо хубаво си мием ръцете със сапун, защото както знаем от приказката, хляба се пипа само с чисти ръце. Запретваме си добре ръкавите, като ако някое дете има нужда от помощ, му помагаме да ги навие. Слагаме си престилките и шапките, за са чисти дрехите и да няма косми в хляба . Не ги махаме, докато не приключим месенето. Не ставаме от местата си, защото всичко ще стане в брашно. Не добавяме повече брашно към вече омесеното тесто, защото питката ще ни стане твърда. Ако искаме помощ, вдигаме ръка или казваме, че имаме нужда от помощ, и чакаме ред за да ни помогне учител.

От приказката заем още, че пред тестото се говорят само хубави думи и тестото не се хвърля. Пак казваме, защото децата забравят и все някое ще забрави. Много важно, ако имате малки деца-обясняваме,че тестото не се яде сурово. Ще трябва да ги следите и да кажете и на някои от големите деца да го следят, защото е очаквано да лапне някое малко дете от тестото и да опита. Отново повтаряме,че не се яде и трябва да го опечем.

Предвително е добре едната доза тесто да е готово, за да можете директно да го дадете на някои деца да месят. Показваме как се меси бавно, на всяко отделно дете, като заставаме на неговото ниво отдясно на него и слагаме тестото между нас, така че то да вижда добре какво правим. Ако ще месите заедно с децата, изберете едно голямо дете, с което да работите и подгответе всичко да ви е готово. Не слагайте нищо на масата, ако децата не трябва да го използват свободно, имам предвид,че е очаквано ако имате оставено брашно свободно на масата, децата да си сложат повече от необходимото.

 

500 гр. брашно

1 пакетче суха мая

1 с.л. мед

1 ч. л. сол

Сито

1 с.л. олио

300 мл. топла вода

 

Приготвяне:

Сложете маята в топлата вода, като добавите олиото, солта, 1 с.л. брашно и меда, Докато се шупва маята, пресейте три пъти брашното. Направете кладенче и сложете шупналата мая. Замесете меко тесто. Добавете малко брашно, ако се нуждае от доомесване. Оставете да втаса в голяма тенджера, предварително намаслена, с капак във фурната на 50 градуса с вентилатор докато увеличи два пъти обема си.

Това е дозата за малка питка. Аз замесих 4 дози за работилница от 15 деца.

 

Наричане: дайте на децата по една малка топка тесто, всеки да си има за него. Обяснете им за наричането, наричаме за всичко, което хубаво искаме да ни се случи, както и да задържим хубавите неща, които вече имаме. Удряме тестото в масата, за да вкараме въздух в него, а същевременно наричаме: да сме живи и здрави, да са живи и здрави мама и татко, баба и дядо (всяко дете нарича поименно неговите) да пътуваме, да ходим на море, да са живи и здрави учителките, да са живи и здрави приятелите, лелите, чичовците, прабабите и прадядовците, братовчедите и всички наши близки и любими хорa, да има много време за игри, за много нови умения, например да се научим да караме колело, да караме ски, да плуваме (всяко дете казва какво иска да се научи)

 

 

Правим тестото дълго и тънко с двете ръце. Завиваме единия край и го промушваме, както правим възел. Което остане отгоре е главата на птичето, а което остане отдолу е опашката му. Можете да сложите черен пипер за очи. С вилица можете да оформите опашката.

 

Колаче:

Правите тестото дълго. Завивате го в кръг. Добре е да е доста голяма дупката за да може да не се скрие при повторното втасване.

 

Правим малки топчета и ги сплескваме, за да оформим грозд. Слагаме няколко листа.

Печем на умерено загрята фурна до готовност. След това пръскаме с вода и завиваме с кърпа, да омекнат.

Весели коледни и новогодишни празници от нас.